- Здравей, Лупе. - каза вампира Бриньон.
- Здравей вампир. Как си? - отговори вдовицата в бяло.
- Добре съм. Приготвил съм документите, с които ще се явиш пред съда, за да поискаш обратно контрола върху своята фирма за видеонаблюдение. Все пак трябва да си върнеш всичко изгубено, а аз ще ти помогна.
- Благодаря ти много. Не знам какво щях да правя без теб.
Вампирът и Лупе бяха стари приятели и сега той й помагаше да се завърне в средите на запазване на сигурността и системите за наблюдение.
На другата сутрин:
- Госпожо Де наблюдение де Батиста, имате посещение.
- Заета съм. Нямам време.
- Време ще имаш, когато аз кажа Тринидат! - вдовицата в бяло влезе в офиса на фирмата.
- Ти ?!
- АЗ ! Дойдох да поема контрола върхо това, което е мое. Ти ме изпрати в затвора за цели десет години, но сега съм тук и ще ти покажа, какво значи да се изправиш срещу мен. Искам незабавно да освободиш моето място и да напуснеш директорския кабинет на фирмата за видеонаблюдение.
- Не можеш да ме накараш! - отговори ядосаната Тринидат.
- Но аз мога - в офиса влезе адвокатката на вдовицата в бяло. - Лупе е освободена поради липса на доказалтелства и е главния собственик на фирмата за видеонаблюдение. Нося документи, с които Вие се задължавате да напуснете офиса незабавно.
Тринидат беше бясна, но нямаше какво да прави. Тя си събра нещата и напусна кабинета. Малко по-късно отиде в адвокатската кантора и потърси своя адвокат. За найно най-голямо разочарование обаче тя научи, че нищо не може да се направи. Нейната снаха притежаваше нужните документи, с които поемаше контрола върху фирмата. На адвоката на Тринидат също беше изпратено копие от документите.
- Сега единствения собственик на фирмата за наблюдение е Лупе. - отговори адвокатът на г-жа Тринидат.
- Как е възможно това?! Тази жена, тази ... тази... тази...
Тринидат вдигна кръвно и трябваше да й дават хапчета. Тя обаче трябваше да се примири с истината. Младата Гуадалупе беше победила на фронта за контрол над фирмата за видеонаблюдение. Сега най-вероятно щеше да си потърси децата.